Използването на социалните медии е абсолютно задължително за успеха на която и да е маркетингова кампания или за спечелването на  която и да е „Информационна война“ в съвременния свят. Не правят изключение и терористичните организации,  като „Ал-Кайда“ или  Ислямска държава в Ирак и Леванта – ИДИЛ.

Нещо повече, медийната кампанията на Ислямска държава е напълно завършена концепция за налагане на нов бранд в която всичко е обвързано. От създаването на самата обединяваща мюсюлманите концепция с нейните символи, като черното знаме (използвано от Мохамед през VII век с нарисуван по средата личен печат на Пророка), до привличането на нови последователи в социалните мрежи.

I. Първи стъпки в медийната реклама и пропаганда

Преди тридесет години първите поколения терористи на Ал-Кайда използваха за тази цел аудиокасети, брошури и срещи на живо, които величаят свещената война срещу неверниците.  Днешните терористи си слагат на главата миниатюрната камера „GoPro“ за запис в екстремни условия и свързвайки ги с WiFi към лаптопа или телефона могат да предават някоя масова екзекуция на живо в реално време!

Подходът може да изглежда усъвършенстван, но мотивацията и начините на работа остават непроменени. Основната промяна е в техниката.  От момента на основаването си до 2000 година Ал-Кайда разпространява фатви, речи и други идеологическите послания предимно под формата на брошури, книги, списания и по-късно на аудио касети. Постепенно медиите се развиват от аудио и VHS касети към смарткарти, флашки и директен ъплоуд в Интернет. През 1997 DVD форматътзамества всички тези медийни носители, а в последствие е заменен от новите възможности на Интернет маркетинга.

Джихадизмът прохожда направо с персоналните компютри и от матричен текст преминава към Blogger, Facebook, Twitter и WordPress. Освен блогове и социални мрежи, кибер халифата също така използват онлайн форумите,  предимно за видеоразспределяне.  Допълнително кибер подразделението на Ислямска държава поддържа портали с файлове, съдържащи  PDF, MP3 и видеоклипове на терористични дейности.

Видеоклиповете са любимия формат на терористите, защото те предлагат директното послание и лесно се намират в Интернет. Още повече, че вече има безброй начини да запишете видеото си и веднага да го публикувате в мрежата.  Бойците на Ислямска държава избягват ползването на мобилни телефони за да се предпазят от проследяване. Въпреки това приложенията за смартфони си остават едни от най-лесните начини за записване на информация, която по-късно да бъде обработена.

II. Медийната мрежа на Ислямска държава

Докато навремето в организационен план Ал-Кайда беше структурирана от отделни клетки, днес повечето терористи излизат от нелегалност за да се включат във взводовете на Ислямска държава. Те не се крият и ние наблюдаваме драматична промяна в непрекъснатото афиширане на зверствата им. След като превзеха редица градове с магазини за техника  и телевизионни студия, ИДИЛ създадоха цяла медийна мрежа от няколко медийни групи.

Първото широкоразпространено ползване на професионални централизирани медийни групи е организирано от Ал-Кайда през 90-те години и структурирано около медията „Ас- Сахаб“. След провъзгласяването на халифата на ИДИЛ през 2014 г. тя започна да губи медийни дялове, защото си остана проводник на политиката на наследника на Бин Ладен – д-р Айман ал-Зауахири.

Днес ИДИЛ има всички атрибути на държавата, включително различни министерства, образователна и здравна система, полиция и армия.

Официален говорител и отговорник за медийната политика  е Абу-Мохамед ал-Аднани,който е част от „Съвета Шура“ – висшия съвещателен орган на Ислямска държава.  Това все едно да имаме „министерство на Медийната политика“, което говори за важността на тази сфера за терористите.

Така те  създадоха нов централен медиен екип, структуриран около собствената им медия „Ал-Фуркан“. Тя ръководи популярния в момента медиен център „Ал-Хаят“ за не арабски връзки и пропаганда, който облъчва страните от Европа.  Различните провинции си имат собствени медийни центрове, строго обособени продуцентски екипи, ръководени от медиен емир, които дава поръчки за видео клипове с инструкции, носещи официалното лого на Ислямска държава и печата на този емир. Всички подчинени на ИДИЛ джихадистки групи поддържат собствен офис за масова комуникация с екипи за превод, обработка и излъчване. Тези мултимедийни центрове отговарят за поддръжката на глобална информационна мрежа, като следят и публикуват в определени форуми и социални мрежи.

Медиите „Ал-Фуркан и Ас-Сахаб“ си остават водещите генератори на публични съобщения. Готовият материал се дава на преводаческите отдели, които превеждат на всички езици и го качват в Интернет. Следват разпространителски отдели, като ИНФОРМ отговарящ за страните говорещи Руски език и балканските страни, „Глобал Ислямик Медиа Фронт“, „Ал-Кадисия“ за индийски, персийски и пущу, медията „Фурсан ал-Балах“ се занимава с превод на английски език.

III. В „Ислямска държава“ създаването на материали е организирано на три нива:

1. Първото ниво създава репортажи от първата линия на бойните действия, чрез камери, които се прикрепят към тялото, каската или оръжието. Любимата камера на терористите е GoPro. Поради тази причина често се качват и неконтролирани от централната власт клипове от първо лице в сайтовете, като „LiveLeak.com“ и“Vid.me“ .  Те напомнят кадри от видеоигри, на които бойците щурмуват селища. Типичен пример за това ниво е един много популярен техен клип, който показва войник щурмуващ взривена от камикадзе казарма, издирва и застрелва ранените войници с камера закачена на дулото на оръжието си. Сайта Vid.me не изисква регистрация и въпреки това позволява да качваш лесно каквито и да е видео клипове от компютъра си или от линк.
2. Второ ниво предоставя поддържащи клипове. Обикновено те се създават от военен операторски екип от двама души без оръжие, които заснемат обстановката в най-големи детайли. Често се използват за самоубийствени атентати и контрол на извършителите или извършване на екзекуции и даване на втори план.
3. Трето ниво са професионални новинарски медийни екипи, които произвеждат висококачествени материали, заснети дигитално и в професионално студио с цел манипулация на общественото мнение. Типичен пример са клиповете на El Hayat Media.

IV. Цел и сюжет на ислямската пропаганда

Например, най-сложните видеоклипове публикувани от медийния център „Ал-Хаят“ са предназначени за не мюсюлманите от Западна Европа и предимно за образовани хора. Записите са на идеален английски език, като терористите внимателно подсилват всяко послание с ключови думи. Това са ислямски слова, които са познати на вярващите и служат за вербуване на още последователи.

На практика цялата терминология, която ИДИЛ използва се основава на исляма, без значение в кой край на планетата се излъчва материала. За не мюсюлманите това легитимира образа на Ислямска държава и ги кара да вярват с цялата си убеденост, че движението е напълно представително за исляма, макар на практика останалия мюсюлмански свят да не е съгласен с това. От своя страна тези клипове предизвикват дискусии около значението, произхода и мотивацията на тези терористи. ИДИЛ участва в тази игра,  като бълва още по-голямо количество видео клипове, които объркват западното общество и достигат само до съзнанието на техните последователи. А, както казват,  „за всеки влак си има пътници“.

Западните новинарски медии често се фокусират върху посланието за насилие, което представят като кулминация на агресията, а ИДИЛ им го поднасят под формата на видео клипове. Те често имат едно главно послание и включват кадри на брутално насилие или пък дълбока набожност, изпълнена с благотворителност. Във всеки от тях присъства овладян религиозен анализ.

Разпространяват се видео послания призоваващи към изоставяне на настоящия живот на зрителя и семейството в стил присъщ на сектантските методи за промиване на мозъци. Почти всички видеоклипове на Ислямска държава призовават зрителя към имиграция (хиджра) от странните на неверниците и преселване в Сирия, където да се присъединят към Халифата.

Злоупотребата с ислямската история, че Мохамед е предприел хиджра, за да напусне Мека, да се пресели в Медина и да постави началото на исляма,  има за цел да отдели вербувания от семейството му. Съвременния призив към хиджра е тайна директива към някого,  който да зареже недостойното си съществуване и да докаже, че е предан на ислямската религия.

Ако дадено семейство заподозре, че негов член се радикализира, то би могъл да попречи или да се обади на полицията. За това хиджра според ИДИЛ е най-голямото религиозно предизвикателство – никой не бива да спира новия последовател освен Бог.

В действителност, ако са възпрепятствани да напуснат неправоверните страни,  вярващите могат да имигрират духом и да заживеят ортодоксален живот в собствените си домове или пък да го крият в сърцата си.  Смята се, че убиецът от Сан Бернардино Саид Фарук и жена му Ташфих Малик са сторили тъкмо това. Те крият всичко около радикализацията си от техните семейства, практикувайки мисловна хиджра. Дори майката на убиеца не предполага, че двойката се е радикализирала до такава степен, че да зареже шестмесечното си бебе и да извърши масово убийство!
ИЗТОЧНИК: Списание Военни анализи