Войната е дълбоко вкоренена в нашата история. Тя е възникнала още с появата на хората, винаги се е проявявала в различни етапи от живота на цивилизациите и за съжаление никога няма да изчезне, колкото и да ни се иска това! Историците изчисляват, че в цялата история на човечеството през последните 5500 години е имало около 14500 войни, известни на съвременната наука. Безспорен факт е, че от раждането на Исус Христос до днес не е имало и една година без война някъде по света!  

Повечето изследователи определят войната като сложно обществено явление, продължение на политическите борби на хората, чрез средства за въоръжено насилие. Основното съдържание на войната е организирана, упорита борба с всички сили и средства между две и повече държави, народи, класи или обществени групи. 

Тя е неизбежна в съществуването на човешките общества, защото същността на живота е постоянна борба. В морето големите риби изяждат по-малките, в природата лъвът унищожава всичко по-слабо от него. В гората по-силните дървета израстват бързо нагоре и задушават по-слабите под себе си.

Земята е населена с много народи, които живеят в отделни държави, различни по език, вяра и интереси. Всеки от тях се стреми да подреди живота си според своите разбирания и интереси. При този стремеж, обаче, се срещат интересите на различните държави, чийто спорове ги принуждават да влезнат в борба по между си. Въоръжените сблъсъци се провеждат с цел изземване на чужди ресурси, територии и роби. Докато има хора, народи и държави с различни интереси, дотогава ще има нужда от поддържането на армия, а след като интересите на държавите са вечни, то и войната ще бъде вечна. Единствената разлика е, че тя се променя заедно с израстването на обществото и еволюира в крак със съвременните тенденции.

В исторически план една от първите теории за войната се свързва с китайския военен теоретик Сун Дзъ, автор на известния трактат „Изкуството на войната“, в който се изследва връзката между войната, политиката, стратегията, тактиката и факторите допринасящи за военна победа.

Според Сун Дзъ пълководците трябва да се стремят да провалят плановете на врага, да унищожават съюзите му, да атакуват укрепените му позиции, но най-добрите пълководци побеждават противниковата армия без бой и покоряват противниковата страна без да водят дълги битки!

През Средновековието Западна Европа е под влиянието на църковната  философия и схоластичен догматизъм, които изключват възможността за теоретично изследване на бойната практика. Изключение прави само италианския политик Николо Макиавели, който също пише книга "За изкуството на войната". В нея той разглежда каква трябва да бъде основната организация, обучението и въоръжаването на армията, както и основните изисквания към командирите. Според него основното средство за постигане на победа е решителната битка и изтощаване на врага. За определяне на непосредствената цел на въоръжената борба казва: "Всеки, който иска да води война, си поставя една единствена цел - да бъде в състояние да се изправи срещу всеки враг в областта и да го победи в последната битка."

Що се отнася до изкуството на войната на повечето източни народи, най-общо може да се отличи с използването на военна хитрост, чрез съсредоточаване на големи маси от войски и избор на място за бой. Най-важното съдържание на стратегията им е била дезорганизацията на защитните сили на врага, чрез влошаването на вътрешните противоречия, разделяне на народа и на правителството, вътрешна подривна дейност, разсредоточаване на противниковите войски и потушаване на волята на врага за победа, съчетавани с дълбок удар по жизненоважните центрове на страната и унищожаване на командването на въоръжените сили.

Още от древни времена до днес основните принципи за водене на война са едни и същи – съсредоточаване на огъня, усилията и маньовър със сили и средства върху една цел.

Александър Македонски затова е станал „Велик“ и е успял да завземе целия свят, защото е разбрал основните закони на войната. Благодарение на създаването на „македонската фаланга“ той е успял да измислили как да съсредоточи огъня, който до тогава е стигал до върха на меча, копието или стрелата, да маневрира с нея и да унищожава противника на части.

По-късно римляните са владели огромна империя, защото са успели да направят същото в по-големи мащаби благодарение на създаването на „римския легион“. Това е още по-голямо съсредоточаване на огъня и усилията на силите и средствата.

След появата на барута и развитието на огнестрелните оръжия значително влияние върху развитието на военното изкуство оказва Наполеон I Бонапарт. Той е побеждавал противниците си защото е намерил начин как творчески да комбинира политическите и военно-стратегическите действия, така че да се получи „максимална концентрация на войски и артилерия на главния удар“. Това са си същите принципи за водене на война, но в много по-големи мащаби.

За разлика от Наполеон пруския военен теоретик Dietrich Adam Heinrich von Bьlow смята, че войната може да се спечели, чрез стратегия за избягване на генерално сражение и маневриране за защита на важни комуникационни възли и силни крепости. Всички налични сили се разполагат „кордонно“,  така че да прикриват най-вероятните направления за движение на вражеските войски. Така настъпващата армия не се решава да влезне в главните укрепления и да остави своите комуникации застрашени. Този начин на война е наречен „кордонна стратегия“. Тя е продиктувана от факта, че ресурсите, силите и средствата имат предел на изчерпване.

Руския пълководец фелдмаршал Михаил Кутузов успял да надхитри армията на Наполеон през 1805 г. с което издигнал изкуството на войната в нов етап на развитие. Става ясно, че стратегическите цели може да се постигат, като се концентрират силите в решителна посока за да се победи врага в система от последователни битки, вместо в една обща битка.

Въпреки това немският военен теоретик генерал-майор Карл фон Клаузевиц в своята работа "За войната" определя задачите на стратегията като концентрацията на всички сили и средства за среща на главните сили на противника в генерално сражение. Според него „Боя“ е единственият ефективен начин за правене на война, неговата цел е унищожаването на вражеските сили, като средство за прекратяване на конфликта.

В края на XIX век американския военноморски контраадмирал Алфред Махан, заедно с британския вицеадмирал Филип Коломб създават стратегия наречена „теория на морската мощ“, съгласно която военноморските сили изиграват решаваща роля във въоръжената борба и победа във войната. На свой ред, италианският военен теоретик генерал Джулио Дуе в началото на ХХ век създава теорията за водещата роля на авиацията. Според Дуе, превъзходството във въздуха създава условия за поразяване на държавни и икономически центрове на врага за постигне победа във войната.

Първата световна война се оказа пълен провал на тези две теории,  затова се появи теорията за блицкрига – провеждане на кратка война.

Първоначално идеята се прокарва от пруския военен теоретик фелдмаршал Молтке, който говори за неизбежността на войната, изненадващата атака и мълниеносното поражение на врага. Официално концепцията за блицкрига е създадена в началото на XX век от немския генерал фелдмаршал Алфред фон Шлиффеном. В статията "Съвременната война" той препоръчва да се търси мълниеносно поразяване на главните групировки на врага, чрез създаване на мощна ударна сила за нанасяне на съкрушителен удар в една голяма операция. Ясно е, че предимство ще има този, който удари първи, а поради натрупването на огромно количество нови технологии, първоначален удар може да бъде съкрушителен за противника.

Втората световна война обаче отрече и този модел, за да се появи концепцията за тотална война.  В основата на концепцията за тоталната война, разработена от германските военни теоретици в началото на XX век, стои идеята за война на нациите. Ето защо, за да се спечели една такава война, е необходимо, от една страна, мобилизирането на всички ресурси на своята собствена нация и от друга търсенето на всестранно въздействие за сломяване духа на враждебната нация и прекратяване на нейната съпротива.

През 20-те години на миналия век руският генерал-майор Александър Свечин обявява, че не бива да се абсолютизира теорията на тотална война и защитава необходимостта от съчетаване на различните форми на война -  войната за смазване на противника и войната на изтощение, която включва не само отбранителни действия, но също така и елементи от "непряко действие" в широкия политически смисъл. В началото на тридесетте години, той пише, че Съветският съюз е подходящ за война на изтощение. Първоначално тази теория е критикувана, но се доказва след Втората световна война и днес има все още почитатели в Русия.

Също по това време британския военен теоретик и историк Лидъл Харт започва да публикува неговата стратегия за непреки действия, които изискват избягване на решаващ сблъсък с врага. Според Лидъл Харт в хода на войната ще бъде най-добре да се разоръжи врага, отколкото да се унищожава в твърда борба.  "Най-разумната стратегия във всяка кампания е да се отложи битката и началото на офанзивата до тогава, докато се подкопае морала на врага и се създадат благоприятни условия за решителен удар."

След края на Втората световна война по-големите страни приеха доктрини за ядрена война в които се предвиждат възможности за нанасяне на решаващи удари с всички видове ядрено оръжие. Поради осъзнаването на факта, че такава война може да доведе до унищожаването на човешката цивилизация през втората половина на петдесетте години се появява концепцията за ограничена ядрена война. В нея се предвижда използване на тактически и оперативен-тактически ядрени оръжия с малка мощност за унищожаване на най-важните военни и икономически обекти на врага, което доведе до ядрена надпревара между тогавашния СССР и САЩ .

Може да се каже, че след края на Студената война, рискът от глобална ядрена война е намалял, поради което се обръща все повече внимание на манипулирането на моралните и психологически фактори за унищожаване на врага. Съвременната война е не толкова военно стълкновение, колкото сложен комплекс от информационно-технологическо, познавателно- психологическо, виртуално-реално явление.

Според генерал-майор Владимир Слипченко: "Победата във въоръжената борба на бъдещето може да се постигне главно с унищожаване на икономическия потенциал на врага. Така противникът няма да е подготвен за бъдещия конфликт и няма да е необходимо да се разгромяват сухопътните му сили. Просто те няма да представляват заплаха, защото разрушената икономика ги е обрекла на загуба на боеспособност. Освен това тези условия неизбежно ще доведат до политически колапс на държавата.

В днешно време един от най-известните анализатори генерал-майор Александър Владимиров твърди, че войните трябва да се разглеждат като борба на идеологии за доминиране в управлението на света, агресивно водени от „Великите сили“, чрез геополитически технологии, информационно осигуряване, икономическо и военно превъзходство с периодично прилагане на чисто военни средства.

След като не може да се използва ядрено оръжие в бъдещите войни следва да се търсят други коварни и ефективни форми на международна конфронтация, чрез разкриване на местните конфликти, използването на икономически и финансови санкции, политически, дипломатически и информационен,  психологически натиск, съчетани с различни видове подривни дейности, както беше в Югославия, Ирак, Украйна и Сирия.

Според западните експерти, модерната война е информационна война и победител в нея ще бъде този, който има по-съвършена информационна система. Терминът "информационна война" се появи през деветдесетте години в „Единната доктрина за информационни операции“ на американските въоръжени сили. Тази доктрина е сбито изложение на възгледите на военното ръководство на САЩ относно естеството на организацията и въздействието над информационните ресурси на противника и защита на собствените информационни ресурси от подобни ефекти. Способността на въоръжените сили да предотвратяват кризи и конфликти в мирно време и по време на война ще зависи от ефективността на информационните операции на всички нива и в целия спектър на въоръжените  действия."

Експертът по сигурността в правителството на САЩ Ричард Кларк въвежда концепцията за "кибервойната". Според неговото определение, кибервойна са действията на дадена държава за влизане в компютърните мрежи на друга държава с цел повреждане и унищожаване. Той твърди, че са необходими само 2 години труд на около 600 души и по-малко от 50 милиона долара за да се парализира най-могъщата държава на света САЩ,  като се разрушат държавните компютърни мрежи, чрез провеждане на целенасочени кибератаки.

Осъзнавайки важността на информационната война още през 2009 година правителството на САЩ създаде Кибер командване (CIBERCOM), което да бъде отговорно за опазване сигурността на мрежите, да води компютърно разузнаване, предотвратяване на кибер атаки и нанасяне на превантивни удари. Към момента към него работят над 10 хиляди експерта по кибер сигурността.

Друга съвременна концепция за водене на войни, чрез използване на информационните технологии е концепцията за мрежово-центричната война, разработена от американските военни теоретици вицеадмирал Артур Себровски, научния сътрудник Джона Гарстка и адмирал Джей Джонсън.

В нейната основа е идеята за увеличаване на сумарната бойна мощ на военните формирования, като се свързват в мрежа с две основни функции: бързо управление и самостоятелна синхронизация. Увеличаването на скоростта на управление се постига чрез информационно превъзходство над противника благодарение въвеждането на нови системи за управление, наблюдение, разузнаване, контрол и компютърно моделиране. В резултат на това противника губи способността за провеждане на ефективни операции, тъй като всичките му действия ще бъдат забавени. Под самосихнронизация се има в предвид способността на военните формирования да избират сами формите и методите за изпълнение на бойните задачи по своя преценка, но в зависимост от нуждите на върховното командване. В резултат военни действия придобиват формата на непрекъснати, високоскоростни акции и операции с решителни цели.

Мрежовата структура позволява на географски разпръснатите сили от различни видове и родове войски, да се обединят в една обща концепция на операцията и за сметка на информационното превъзходство и осигурено единство да се използват много по-ефективно за посягане на общата цел. 

Критиците на мрежово-ориентираната концепция обаче казват, че тя е прекалено пристрастена към модерните технологии, които  винаги може да откажат. Анализът на военните конфликти през последните 15 години показва, че концепцията за мрежа-центрична война е добра във военните конфликти с ниска и средна интензивност срещу  по-слаб противник.

Майкъл Хендел - един от най-съвременните последователи на Сун Дзъ и Клаузевиц вярва, че всички описани класическите концепции за водене на война са верни и днес, но трябва да се адаптират към постоянно променящата се среда на информационната епоха.

Информационни технологии със сигурност позволяват намаляване на проблема с т.н. „мъгла на войната“, но това не е достатъчно. По-скоро предизвикателството пред военната наука е как да се справи с целия спектър на конфликта. Точно за това се появи всеобхватния подход на НАТО към операциите. При тази концепция се обхващат всички аспекти при управлението конфликти и е от ключово значение синхронизирането на действията на въоръжените сили с всички правителствени и неправителствени структури в рамките на единна стратегия и план.

С развитието на науката и технологиите се появяват още по-нови оръжия, респективно нови методи за водене на въоръжена борба и нови функции и параметри на войната, но основните принципи за победа си остават същите. Масовото използване на бронирани машини, самолети, кораби, ядрени ракети, съвременни информационни и комуникационни технологии просто увеличават пространствения обхват, напрежението и продължителността на битките.

През втората световна война бойните действия стават триизмерни по суша, въздух и земя, след това се появява космическото пространство, а по-късно и информационното пространство, като за да се победи трябва да се съсредоточават усилията на силите и средствата във всички тези пространства към една цел. Ясно е, че това могат да го направят само богатите държави, при което по-слабите икономически страни нямат никакъв шанс за победа, освен да сменят правилата на играта.

Точно за да се противопоставят на това съсредоточаване на сили, огън и маньовър в традиционните концепции, те изобретиха асиметричната концепция за водене на бойни действия.

Понятието „фронт“ стана отживелица, армиите се смесиха с населението и станаха невидими. Днес всеки и всичко може да е част от бойно поле и представлява потенциална цел. В миналото армиите се групираха за взаимна защита, а сега всяка струпана на едно място армия представлява лесна цел. Една цел може ли да бъде видяна , тя може да бъде поразена. Фронтовата линия изчезна защото оръжията станаха толкова точни, че е необходимо армиите да се крият.

От друга страна благодарение на глобалните комуникации формированията могат да се развръщат тайно на територията на врага точно когато започва сражението.

Представете си как мечка се бие с рояк оси. Колкото и да удря и хапе тя, не може да ги унищожи, а от друга страна тези оси трябва да имат отлична връзка по между си и когато намерят слабост, всички те да жилят на едно и също място. Това се нарича асиметрична заплаха.

След 11 септември 2001 г. стана ясно, че малки държави и отделни терористични организации са в състояние да нападнат Велика сила дори от другия край на земното кълбо. Освен това тези заплахи могат да се прикриват, така както и плановете им за постигане на максимално преимущество. В този случай въоръжените сили изградени по традиционен начин губят всякакъв смисъл и не са приложими.

Китайската армия също създаде през 1999 г.  асиметрична стратегия наречена „Неограничена война" (буквално "война без граници"), която включва бойни действия във всички съвременни пространства на бойното поле. Спомнете си, че Китай успешно прихванаха сателит в космоса, разположен на орбита в която са повечето американски разузнавателни сателити. Представете си какво ще стане ако САЩ загубят информационното си превъзходство в региона?

Великите сили няма как да се справят с асиметричните заплахи ако спазват традиционните правила на война, затова беше създадена концепцията за изпреварващ, превантивен удар за борба с тероризма.  През 50-те години на миналия век, непосредствено след края на Втората световна война и началото на Студената война, администрацията на американския президент Трюман разработи стратегия за възпиране, чрез използване на заплахи и превантивни действия.  Така след 11 септември 2001 г.  президентът на САЩ Джордж Буш обяви новата „Изпреварваща проактивна стратегия“ на САЩ в областта на националната сигурност в която се казва, че САЩ трябва да действат превантивно дори с цел да се предотвратят такива удари.

Тази доктрина включва три основни фази на нейното прилагане: смяна на режима в страни, които потенциално биха могли да застрашат САЩ, промяна в начина на мислене и начин на живот на населението, строителство и пресъздаване отново на територията, където се смята, че има заплаха.  Това включва максимално разграждане и отслабване преди да започне новото държавно строителство.

Преходът към шесто поколение войни дава възможност за провеждане на безконтактната война без конвенционалните въоръжени сили.

Така се появява най-модерната концепция за военни конфликти - „Хибридната война“. Това е концепция, обединяваща обичайна война, малка война, кибервойна и психологически операции. В нея се използват всички познати на човечеството средствата и методи за унищожаване на противника, от най-старите примитивни до най-новите технологии за водене на война. Нейната същност е война на недържавни военни формации срещу държавата и без официалното участие на правителствени сили по метода на въоръжено нашествие. Те целят не унищожаване на противника, а силово завземане на властта в страната за преразпределение на ресурсите и ролите в социума от новото правителство в интерес на другата страна. В Русия още през 50 –те години полк. Евгени Едуардович я описва като „Метежна война“ . Военните експерти описват новия начин на водене на война с термина  "война на контролирания хаос."  

Ключовата роля на армията се разчита до толкова, че тя да изпълни следващите стъпки след края на военните действия и да понесе основната тежест за преформатиране  живота и манталитета на населението. Възможностите на войската се използват за бързо и ефективно внедряване и поддържане на контрол върху дадена територия. Военните сили са необходими  и за да гарантират новото национално статукво.

Някой източници определят хибридната война,  като разновидност на  дифузната война (разпръсната война)  Това е когато има взаимното проникване на организационна, технологична и информационна основа. С други думи модерна версия на въоръжената битка, която дава възможност да се прави всичко, което е забранено при традиционните военни действия.